Хенри VI (1421–1471) не е никак успешен крал. След като наследява

Хенри VI (1421–1471) не е никак успешен крал. След като наследява трона още като новородено, неговата непросветеност за ръководство е фактор, който способства за Войната на розите и в последна сметка за убийството му на 21 май 1471 година Тук ви представяме най-любопитните обстоятелства в живота на краля – от връзката му с неговата брачната половинка, Маргарет Анжуйска, до мистериозната му 18-месечна болест…

Благочестив, обикновен и тесногръд – по този начин Хенри VI постоянно е описван от историци и учени. И това определение сигурно се вписва в имиджа му: средновековният крал прекарва свободното си време в медитация върху страданията на Христос, живее по манастири и практикува Devotio Moderna – придвижване за религиозна промяна, застъпващо се за примирение и послушание на Бога.

Неотдавнашното разобличаване – направено от историка Лорън Джонсън – че Хенри VI може да е имал „ секс треньор “ в брачното си легло наподобява затова изненадващо. Джонсън, която проверява персоналния живот на краля, твърди, че открива доказателства в Националния списък и в записите на кралското домакинство, които допускат, че към Хенри и брачната половинка му Маргарита от време на време са се присъединявали от „ доверени чиновници “ в спалнята.

Дали тъй като Хенри е толкоз непорочен, че не знае какво да прави? „ Мисля, че е изцяло допустимо на избран стадий да му се е наложило някой да му обясни какво би трябвало да прави “, споделя Джонсън за Observer. „ И това обяснение, несъмнено, в никакъв случай не може да се направи обществено. Царската стая е най-личното място, където би могъл да се организира този диалог и в действителност да се следи по какъв начин се извършват рекомендациите. “

Хенри VI не е злопаметен крал – той даже е тъкмо противоположното. Веднъж подрежда да бъде свален набит на колове изменник, разяснявайки: „ Няма да третирам никой християнин толкоз грубо поради себе си. “ И през 1452 година, на Разпети петък, той издава 144 помилвания след опит за протест от херцога на Йорк.

Въпреки че кралят сигурно е благ човек, той е неприятен монарх. „ Той се проваля грандиозно като държател като губи цели две царства “, написа историкът Дезмънд Сюард в априлския брой на списание BBC History през 2014 година „ Той освен губи Ланкастърска Франция, само че и неспособността му да обезпечи положително ръководство довежда до Войната на розите и в последна сметка до личното му ликвидиране. “

Въпреки неприятното управление, хората в цяла Англия почитат Хенри като светец след гибелта му на 21 май 1471 година Все повече хора отиват на поклонение в абатството Чертси, където е заровен, преди Ричард III да реалокира останките му в параклиса Свети Георги в Уиндзор. Идеята, че е „ свят човек “ бързо е призната и през 1500 година даже се пише книга, в която се изяснява, че към този момент починалият крал може да прави чудеса даже след гибелта си – от възкресяване на жертви на чумата до избавяне на прислужник от гибел, откакто е незаслужено упрекнат в закононарушение.

И по този начин, за какво обаче изобщо се появява култът към „ Свети Хенри “? Отговорът, твърди Сюард, се крие във обстоятелството, че той е незаслужено погубен: „ Има голямо страдание към един крал, който след детронирането си е третиран като апаш, след което е погубен, без да е направил никакво закононарушение. “

През август 1453 година Хенри VI получава здравословен проблем, който трае 18 месеца. Някои историци считат, че страда от кататонична шизофрения – положение, особено със симптоми като ступор, каталепсия (загуба на съзнание) и мутизъм (липса на говор). Други го назовават ​​просто душевен срив. Той със сигурност е генетично благоразположен към такива неща, защото дядо му по майчина линия, Шарл VI Обичаният, страда от повтарящи се пристъпи на психологични болести през последните 30 години от живота си.

Има малко сведения, които да хвърлят светлина по въпроса, само че тези, които съществуват, допускат, че през този период Хенри има остра липса на интерес към света към себе си. През януари 1454 година лондонският търговец Джон Стодли написа за това по какъв начин Хенри едвам реагира, когато за първи път вижда личния си новороден наследник Едуард. „ Той погледна принца и отново извърна взор към земята “, казва Стодли. Няколко месеца по-късно посетителите на краля разказват по какъв начин „ не могат да изтръгнат нито дума, нито реакция “ от Хенри, откакто идват, с цел да го осведомят за гибелта на архиепископ Джон Кемпе.

Когато Хенри най-сетне се излекува от 18-месечното си заболяване, той е „ слисан да открие, че брачната половинка му е родила наследник “. Едуард е роден през октомври 1453 година – единствено няколко месеца откакто Хенри се разболява.

Хенри става крал на Англия на 1 септември 1422 година, на деветмесечна възраст, след гибелта на татко си, Хенри V. Регентски съвет ръководи страната до 1437 година, когато Хенри се смята за задоволително възрастен да поеме ръководството самичък. Така той става най-младият човек на британския престол.

По-малко от два месеца откакто наследява властта, Хенри прибавя още една корона на главата си. Дядо му, крал Шарл VI, умира на 21 октомври – и Хенри е провъзгласен за крал на Франция в сходство с изискванията на Договора от Троа от 1420 година Заради военните триумфи на бащата на Хенри, Хенри V, Англия в този момент държи големи територии във Франция. Те обаче последователно се губят по време на ръководството на Хенри VI – и до 1453 година (и края на Стогодишната война) Англия остава единствено с Кале.

Толкова предан на концепцията за мир, един път Хенри се пробва да установи „ Ден на любовта “, с цел да помогне за помиряването на враждуващите фракции във войната. Идеята е следната: на 24 март 1458 година ще се организира церемониал (или нещо подобно), в който водещите ланкастърци ще се заловен за ръка с водещите йоркисти и дружно ще преминат по улиците на Лондон. Излишно е да споделяме, че проектът не прави нищо, с цел да потуши враждебността сред двете страни.

Но за какво Хенри има подобен проблем с спора? Лорън Джонсън допуска, че корените на този проблем на Хенри се крият в детството му. „ Чичовците му бяха амбициозни мъже, които опетняват младостта на Хенри с техните от време на време жестоки разногласия “, изяснява тя. „ Отново и още веднъж Хенри е приканван, макар младостта и неопитността си, да позволява кавгите им като се чака да послужи като финален съдия на комплицираната динамичност на възрастните, която се образува още преди да се роди. Тъй като той е сензитивно и съществено дете, не е чудно, че се опитва да страни от спора на по-късен стадий от живота си. “